Флорентинският дипломат и мислител Николо Макиавели (1469–1527) е смятан за един от основоположниците на модерната политическа мисъл. Близо петнайсет години служи на Флорентинската република като секретар на Втората канцелария. Изпълнява дипломатически мисии при френския крал, в папския двор и при Чезаре Борджа и по-късно превръща този опит в материал за размишленията си върху властта.
След завръщането на Медичите през 1512 г. е отстранен от поста си, за кратко е затворен и изтезаван, а после се оттегля в имението си край Флоренция. Там създава „Владетелят“, трактат за придобиването и удържането на властта, в който разглежда политиката такава, каквато е, а не каквато би трябвало да бъде. Книгата излиза след смъртта му и дава името на понятието „макиавелизъм“.
Перото му не се ограничава с политическата теория. Автор е и на „Беседи върху първите десет книги на Тит Ливий“, „Изкуството на войната“, „История на Флоренция“ и комедията „Мандрагора“. Пише ясно и стегнато, с трезв поглед към човешката природа и без морализаторски уговорки.
