Овчарче от котленското село Медвен, кръстено Джендо Стоянов Джеделов, Захарий Стоянов (1850–1889) стига до литературата през революцията. Участва в Старозагорското въстание от 1875 г., а през 1876 г. е апостол в Четвърти революционен окръг и участник в Априлското въстание. Оцелява след разгрома, плена и затвора, а след Освобождението става журналист и обществен деец. Ръководи Българския таен централен революционен комитет, подготвил Съединението през 1885 г., и е председател на Народното събрание. Умира в Париж на 38 години.
Главното му произведение, „Записки по българските въстания“, е мемоарен разказ за подготовката и погрома на въстанието от 1876 г., писан от участник и очевидец. Стоянов не идеализира: редом с героизма показва страха, наивността и колебанията на хората, а разказва с жив, разговорен език, пълен с ирония и горчивина.
Пише и биографични очерци за Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски. Те, заедно със „Записките“, оформят представата на поколения българи за епохата на националноосвободителните борби.
